ГРАД ДОСПАТ

ИСТОРИЯ

 Град  Доспат е разположен между Велийшко-Виденишкия дял и Дъбраш в един от най-привлекателните райони на Западните Родопи с надморска височина от 1200-1350 метра. Градът се определя в историко-географската област Чеч. Климатът в района е уникален, от една страна вековните борови гори, голямата надморска височина, огромната водна шир на язовирите Доспат, Широка поляна, Голям и малък Беглик и от друга близоста на Бяло море и специфичният беломорски климат. Бяло море се намира на около 40-50 км в права линия от Доспат и оказва сериозно влияние при формиране на уникалните характеристики на чистият Доспатски въздух. Средногодишната температура в Доспатската котловина е около 10-12º С. Циркулацията на въздуха е изключително добра. Преобладават североизточните и югоизточните ветрове, а средната скорост на вятъра достига 0,8 м/сек. Средният годишен брой на безоблачните дни е 180. Валежната сума е висока през пролетта и зимата, а в края на лятото и началото на есента понякога намалява. Има изобилни снеговалежи .Зимата е мека, пролетта настъпва късно, есента е топла и приятна, а лятото прохладно. Вариациите в климата се дължат на циркулационните условия в Средиземноморския басейн. Голяма част от зараждащите се там въздушни течения проникват по долината на р. Места и през сравнително ниските била на планините на юг от котловината. Валежите се характеризират с редица особености на преходносредиземноморския климат, като са най-обилни през есента, а минимални през август и септември. Мекият климат, плавните извивки на Родопите в този дял и  красивите язовири в района, правят Доспат, привлекателно място за туризъм и почивка, през цялата година.

Язовир Доспат

В близост до град Доспат е изграден вторият по големина (22 000 декара) язовир в България – язовир Доспат, и първият по големина язовир с надморска височина над 1200 м. 

Язовирът е разположен в Доспатската алувиална  котловина и е начало на каскадата Доспат-Кричим. Набира водите си от реките: Доспат, Канина, Бистирица и Вищерица извиращи от Дъбраш, които със специални подземни тунели се прехвърлят тук. Язовир Доспат е дълъг 18 км, простира се от Доспат до Сърница, а средната му ширина е 1,5 – 2 км. Строен е през 1961–1968 г., дълбок е около 30- 40 метра и събира 490 млн. куб. м вода.  Стената на язовир Доспат е разположена в най-тясната му зона в местността Хисаря и е дълга само 230 м и висока 56 м. Бреговете на язовира са предимно полегати, гористи с красиви удобни поляни за пикник или къмпингуване. Има множество тихи и изящно очертани от природата заливи, подходящи за риболов, лагеруване и пускане на лодка.
Водите му са богати на риба. В него плуват костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански лов и риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо. Горите край язовир Доспат се обитават от муфлони, глигани, елени, сърни, зайци, лисици, вълци, мечки, и други едри и дребни представители на животинския свят.

Поради стратегическото си местоположение на свързващо звено между Родопите, Беломорието и Македония град Доспат е играл важна роля през вековете. Доспат и околностите му крият съкровени страници от историческото минало на България. Поради благоприятните планински условия, този край е бил гъсто населен още от античността от тракийските племена сатри, а в най-западните склонове на планината, граничеща с Пирин, живеели медите и даите. Край Доспат и до днес съществува местността „Даа“. За живота на траките в Доспатския край, говорят и запазилите се до днес тракийски могили край с.Любча и тракийското светилище на вр.Виденица край с.Змейца.

В с. Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфей с името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р.Караджа дере (Сърнена река). Заслужава си, човек да поспре, да мине през моста и да усети, че и той е частица от от българската история, да стане част от войските на Хан Крум и Хан Пресиян, които често минавали по него и се били за присъединяването на Родопите към българската държава през 9 в.
Името на планината Родопа е познато още от древността. Споменавано е от Омир, Вергилий, Овидий.  През средновековието планината е наричана Славееви гори или Доспат.  През родопските долини са преминавали  големи армии (на Александър Македонски, на Октавий, на турския пълководец Лала Шехин).С Родопите са свързани подвизите на Крали Марко, Момчил юнак, на деспот Слав и Иванко.
Самият град Доспат възникнал, като важна стратегическа, военна средновековна крепост, през 13 в. Построена от деспот Алексий Слав – родственик на Асеневци и най-вече верен болярин на цар Иван-Асен ІІ. Тук деспот Слав отсядал, пътувайки до основните си резиденции в Мелник и Асеновата крепост (дн. Асеновград). Именно той дава името на града Доспат, запазило се и до днес непроменено дори през вековете на османското владичество. Днес съвсем оскъдни останки от крепостта се забелязват в местността, „Хисаря“. Дълги години горите около Доспат се наричали Славиеви гори. Разцветът на българската държава по времето на цар Иван-Асен ІІ се отразил и в Доспатския край. От тук Добровнишки търговци изкупували едър и дребен рогат добитък. По време на османското нашествие на Балканите, като самостоятелен феодален владетел в този край се укрепил Крали Марко. И до днес е запазена част от неговата крепост на трудно достъпно място, наричана от местните хора „Крали Марковата бърчина“. Останал в историята като смел юнак–защитник, неговата сила е била толкова голяма, че „където стъпел, извор ставал“. И до днес са запазени „Кралимарковското чучурче и кралимарковския извор“. В околностите на града са намирани останки още от 4-5 век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. През османско време името на града се среща и като „Янъкли“ и „Хамидие“. В други османски документи се среща и под името Доспод. Французинът д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838 г. го споменава под името Доспада-Хан.

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души.

От Доспат на север към Сърница се открива чудна гледка: 18-километрова водна повърхност, която сякаш е заградена от два планински склона – гордите Дъбраш и Велийца. Стар коларски път пресича ниските полегати склонове на Велийца минава през местноста Зелниково за да се доближи до историческата местност Малтепе, залята от водите на язовира. Хълмът се определя като старотракийска могила, в която според някои местни хора имало заровени царски съкровища. Иманяри намерили кръстове и други знаци, изписани по оформени камъни, които за съжаление са унищожени. Днес на върха на могилата има вила на циментови пилони, която се достига по воден път.
В голямата си дължина маршрутът е изцяло открит и слънчев, обърнат на югозапад. Местността е дълга 5 км, но лесно проходима и примамлива с парковия си вид. Оттук на югозапад се открива красив пейзаж към западните склонове на Дъбраш, сред който релефно изпъкват вр.Каукъл и вр.Кулата с телевизионния ретранслатор за Доспат. Зелниково предлага не само приятни преживявания, но и реална перспектива за оформяне на трайна курортно-туристическа база. По на север следва местност Клокотите известна с намерените останки от глинени съдове от времето на траките и големият едноименен карстов извор.
По бреговете на язовир Доспат се редуват местности с интересни имена – Хаджиосманското, Деразлии, Кървав дол, Орлино, Манастира, Зелниково и др., все наименования, свързани със старата история на град Доспат . Близо до град Сърница в старата махала Бърдуче пътното платно се врязва в стръмно спускащите се склонове от запад. Тук се пресича голям тунел, който довежда водите на реките Осинска, Вищерица и Канина в язовира. Преди него, по на юг, до язовирния бряг водата почти открива останки от стари гробища, покрити с тикли. На тях археологически разкопки не са правени. Личат останки и от керамични съдове.
По западните склонове растат безброй диворастящи плодове: червена и черна боровинка, малини, къпини, лечебни билки и ядливи гъби.
По цялото протежение на маршрута има изградени мраморни чешми. В доспатския край те са над 700. Местни сказания говорят, че в миналото махала Бърдуче е била голямо населено място с голяма църква. При турските нашествия махалата била опожарена до основи, а населението я напуснало завинаги. Земите тук били юрушки, а след 1912 г. на това място се заселили доспатчани. На около 2 км на северозапад в скалния масив Дупката се намира дълбок отвор в скалите, който има постоянна температура под нулата, дори и в летния сезон. До него няма пътека, но може да се стигне лесно по полегатия склон. Маршрутът води по брега до м.Хановете. До неотдавна на това място е имало стари зидове от турски пост, който бил до самата стара граница с България. Хората го наричали Ханската колле (Ханската постройка). Възрастни хора разказват, че преди Освобождението тук е служил офицер от турската армия с името Мустафа Кемал, чието име се свързва с реформатора на турската държава Кемал Ататюрк. Оттук добре се вижда махала Крушата и построените нови къщи. Близо до Крушата е местноста Орлино. През 30-те години на 20 век местност Орлино (наречена и Бозелан или Кючуклии) е била гъсто населена махала от преселници доспатчани. В тази местност водите на язовира заливат самолетна писта на секретно военно летище с голям хангар, построено от немците през Втората световна война. Летището се използвало до 1945 г. И до днес са запазени част от масивните му постройки и се използват за почивни станции и сезонни ученически лагери. По време на втората световна война е имало интересен немски план за продължаване на железопътната теснолинейка от Велинград през Сърница и по източния скат на Дъбраш за Добринище, но за съжаление проекта не бил осъществен по икономически причини.

Интересни преходи и маршрути в региона:

Маршрут 1: Доспат, връх Келтепе, Курията, Мейзинова чешма, пешеходна алея язовир Доспат или изкачване връх Почилена Барчина – преходът е подходящ за пешеходен туризъм или велосипеди

Маршрут 2: Доспат, връх Келтепе, Курията, връх Даа, Касъшки водопад, с.Змейца, връх Виденица, 14-та застава, Попини лъки, Ягодинска пещера,  връх Свети Илия – панорамна площадка Орлово око, село Гьоврен и панорамна площадка Вълчи Камък  – преходът е осъществим  за един ден с  подходящи за целта високопроходим автомобил

Маршрут 3: Доспат, стената на язовир Доспат, преход покрай бреговете на язовир Доспат, панорамен път до м. Орлино,   Сърница – маршрут, подходящ за планински велосипеди, пеш или високо проходими автомобили, възможна обиколка на язовир Доспат за един ден  – разстояние около 45 км.

Маршрут 4: преход по река Доспатска, възможен речен риболов, Доспат, Барутин, Бръщен, възможно посещение на 11,12,13 гранични застави и разделна бразда с Гърция

Маршрут 5: Доспат, Любча, Орфенското, Римски мост – Любча, мястото на скарабея, възможно продължение към Дъбраш, Дикчан, и скален феномен Градище

Маршрут 6: Доспат, Курията, Римски мост – Кемера, Кочелово, срещу течението на Сърнена река, платен микроязовир за риболов или продължение до туристическите лагери на яз.Широка поляна  – преход подходящ за високопроходим автомобили или частичен преход с лек автомобил

Маршрут 7: Доспат, м. Широка поляна, партизански лагер Лангурлии  – маршрут подходяща за по висок лек автомобил.

Икономиката на град Доспат е насочена най-вече към туризма, леката промишленост и селското стопанство. Основните дейности са картофопроизводство, животновъдство, млекопреработване, дърводобив, дървообработването, рибовъдство, рибопреработване, производство на трикотаж и обувно производство. През лятото се отварят места за сезонна заетост в туризма и свободни дейности като: събирането на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди).  Туризмът в района се развива в добри насоки, появяват се множество малки семейни хотели, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги. Изготвят се проекти за Вилно селище Родопите и Ваканционно селище Доспат с множество малки и големи бунгала на брега на язовир Доспат. Региона се превръща в една от най интересните и предпочитани дестинации за почивка в Родопите. В последните години голяма атракция е предлагането на услугите разходка с лодка, отдаване на водни колела и други туристически услуги свързани с възможности за спорт и развлечение на язовир Доспат.

Днес Доспат е едно малко китно градче, опияняващо със своите величествени гори и изключително чист въздух, които зареждат с енергия и жажда за живот. Туристи посетили това прекрасно кътче в сърцето на Родопите, възкликват: „Тук въздухът не се диша, а направо се пие“. Срещата с природата е повече от истинска – един незабравим спомен, който остава завинаги в сърцата на онези, които са успели да открият вратичката на любовта си към природата. Не случайно хората, посетили Доспат и успели да открият красивите природни пейзажи, възторжено заявяват, че това е Швейцария на Балканите!
В чест на град Доспат един от върховете на остров Ливингстън, Антарктика е наречен „Доспат“.

Песни от Доспат са били включени в сборника „Веда Словена“. Такава е например песента под номер 9.

Най голямата забележителност безспорно е самата планина Родопи, с нейните плавни и меки форми изваяни от природата. Прекрасни гори и поляни, изпълнени с живот. Язовир Доспат идеално се е вписал в тази картина.
На югоизток от Доспат се намират природните забележителности Касъшки водопад, Римски мост на Сърнена река, връх Даа, връх Виденица,  по продължение на пътя се стига до  Триградско ждрело, Ягодинска пещера, пещера Дяволското Гърло, Чудните мостове и др., 
На северозапад от Доспат  се намират панорамната гледка към язовир Доспат и  пътеката за връх Почилена Барчина,  в  посока  Сърница са  и природните забележителности Побит камък и Жабата, минава се през махалите Бардуче и Крушата.  На около 35-40 км от Доспат в посока Гоце Делчев са историческите паметници селата Лещен и Ковачевица, преди тях по пътя над село Любча може да се видят разкопки на Тракийски светилища, скален комплекс Градище, при село Долно Дряново,  в същата посока е и Манастирът Свети Георги в Хаджидимово, на разстояние 55 км. от Доспат, по пътя за  град Драма. 

Крепоста на Деспот Алексей Слав е точно до стената на язовир Доспат в местноста Хисаря. От нея почти няма останки поради факта, че една част от каменните стени са използвани за построяването на къщите и укрепване на парцелите в тази част, а друга за построяването на самата язовирна стена.
Старата гранична застава при с.Чавдар и граничната бразда с Гърция са на 8 км в посока село Барутин, а град Кавала на Бяло море е само на 150 км от Доспат.

София – Доспат -187 км.;

Пловдив – Доспат –117 км.;

Варна – Доспат -499 км.;

Бургас – Доспат -390 км.;

Смолян – Доспат -75 км.;

Пампорово – Доспат –55 км.;

Девин – Доспат -44 км.;

Гоце Делчев-Доспат -52 км.;

Батак – Доспат -47 км.;

Пещера – Доспат -66 км.;

Цигов чарк- Доспат -39 км.;

Доспат – Триград -21 км.;

Доспат – Ягодинска пещера -17 км.;

Доспат – Лещен -39 км.;

Доспат – Ковачевица -52 км.;

Доспат – Драма(Гърция) -115 км.;

Доспат – Кавала(Гърция) -153 км.;

  • София-Доспат-16.00ч.Автогара ЮГ(понеделник,сряда,петък);

 

  • Пловдив – Доспат- 14.00ч. Автогара Родопи;

 

  • Пазарджик-Доспат-18.20ч.АГ Пазарджик(понеделник,сряда,петък);

 

  • Смолян – Доспат – 16.30ч. Автогара Смолян;

 

  • Девин – Доспат – 13.00ч / 17.00ч. Автогара Девин;

 

  • Гоце Делчев – Доспат – 13.30ч. Автогара Гоце Делчев