Срещнах го на реката, до водопада на с. Късак, поправяше моста, който стихията предната вечер помела. Улисан в работата си нямаше много време за приказки със случайни туристи. Тръгнали бяхме, на поход от Змейца до водопад Късак, по течението на Караджа дере. Не бях минавал от тази страна и ми беше доста интересно.
Интересно беше да срещна и бай Шиен. Нямаше как да не го разпитам:
- Какво правиш, дядо?
- Е, поправям моста.
- Защо го поправяш?
- Реката го отнесла предната вечер и сега го правя на ново.
- Защо ги строиш тези мостове?
- Ами да минават хората.
- Не е ли далече селото? Как стигна до тук?
- Едни момчета с джип ми помогнаха, та докарахме и малко подпори.
- Няма ли да го отнесе пак.
- Ще го отнесе, напролет, ама ще го оправим.
- Големия мост, долу, кой го прави?
- Събрахме се хората от селото и дадохме пари, всички дадоха и го направихме и сега коли могат да минават по него и до тук да идват.
Дядо Шиен на 86 années, се чувстваше щастлив като прави нещо полезно за хората. Работил, преди на Широка поляна, строил къщи за работниците, след това бил поддръжка към общината на Pendant la nuit и сега пенсионер. Цял живот правил нещо за хората. Не го чух да се оплаква, за нещо да негодува. Видях го, само, че беше здрав и щастлив.
Вероятно, дядото, имаше и друга работа по къщата, по градината, по животните, но бе дошъл да оправя моста тук на Касъшкия водопад – за да минават хората.
По цялото течение на река Караджа дере (Сърнена) има изградени места за сядане и пикник от местни жители, като бай Шиен. Все люде, оставили някоя важна, лична работа, за да има нещо и за хората.
Ние туристите започнахме да идваме и да им се радваме. Водопадът на Късак е едно от красивите кътчета на Западните Родопи в община Доспат. А хора като дядо Шиен, винаги може да срещнете.
