INселената гледа през тези очи,

еленови поля и висини.

Чувства, докосва, усеща през тези ръце,

ели, борове, билки, гъби, цветя и треви.

Диша през тези гърди,

атмосфера от най-разнообразни величини.

Твори и обича с това сърце,

епиграми, шедьоври, красиви гледки и човешки драми,

INселената вечна, разкрива се в нас,

and ни буди да търсим завета.

Дали е скрит нейде в реката, гората, морето

andли пък високо горе в небето?

Май ни води тук в планината,

единни да станем и открием покой в тишината…