Гайдата е древен музикален инструмент характерен за Родопите.

Изобретение на родопските овчари, направено за да минават по леко и бързо дните им, скитащи се със стадата, по чукарите и билата на Родопите,  та чак до Драма.  С музиката времето винаги минава по бързо и някак си се одухотворява. Самата гайда, като се надуе оживява, става жива, другар в добро и зло. Изразява чувствата на гайдаря, лекува, завладява.

Силата на родопската гайда се усеща от всеки заслушал се в нейния звук.

Действа пречистващо, настръхващо и вдъхновяващо.  В близкото минало народната памет помни историята на Михаил Киряков – командир на отделение от 21 средногорски полк през първата световна война, осъден от полевия военен съд за „За подстрекателство към не подчинение и организиране на бунтове –  на смърт чрез разстрел“ с още няколко войници от неговото отделение.

Последното желание на ветерана участвал и в двете балкански войни, било да му донесат гайдата и да посвири с нея за последно.

Надул Киряков, гайдата, засвирил, любимата си родопска песен – Мила ми е, мамо, драчка ми е. Сивковскана, мамо, чоста гора. Полкът настръхнал, войниците заплакали, всички вкупом, завикали милост за войника и неговите другари. Така със силата на родопската, каба гайда, Михаил Киряков, спасил себе си и още 4-ма души от разстрел. Днес гайдата му е изложена в  музея в град Девин, заедно с ордените за храброст и грамоти, които получил след това.

Текст народна песен:

Мила ми е, мамо, драчка ми е, Сивковската, мамо, чоста гора, Сивковскана, мамо, чоста гора, Дет се рано, мамо, разлистува. Дет се рано, мамо, разлистува, Рано, рано, мамо, по Гергьовден, (2) И по-рано, мамо, по Благовец. Мили ми са, мамо, драчки ми са Сивковските, мамо, малки моми, Дет се рано, мамо, рано стават, И се рано, мамо, пременуват.Още.

Разстоянието между Девин и Доспат е почти 40 км.

Други интересни места и забележителности в района на Западни Родопи